Постинг
10.01.2014 22:56 -
Наужким, като по погрешка...
Автор: martheenbaby
Категория: Лични дневници
Прочетен: 740 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2014 23:01
Прочетен: 740 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 10.01.2014 23:01
Живяла ли си някога „наужким“? Обичала ли си някога хей така – „на бас“? Заради самата себе си? Лъгала ли си някога „благородно“ – хей така, заради самата игра? Прегръщала ли си отначало непохватно, а после да не искаш да си тръгнеш? Знам...пое по път, който се оказа не по лек от самият избор и първата ти крачка. Хайде разкажи ми...не свеждай глава...Всеки път когато съдбата бележеше поредният отрицателен развой на нещата, като твое падение, имаше ли някой, който да протяга ръка към теб, за да ти помогне да се изправиш? А всеки път, когато плачеше, имаше ли някой, който да попие с топлите си устни сълзите ти солени от нагарчащата истина? Хайде ракажи ми...не свеждай глава! Съдила ли си някога, някой, заради думите му? Заради начина му на мислене? Заради действията или бездействието му? По пътя до тук, намери ли своят съдник за думи и дела? Колко пъти търсеше себе си сред тълпа от хора? Мълчиш! Тази тишина...нарушена от стрелките на часовника, отброяващ секунда подир секунда безценното време устремено да изтече като пясък между пръстите!...Натрапчивият звук от тази стрелка отвличащ тишината, като призрак в мрака, така силно ми напомня, че годините не спират на червен светофар, че сякаш една едра и остра буца застава в гърлото ми, за да ме спре. Да ме застави, за да престана да губя време в приказки и да поема по пътя на действия или бездействия...Да поема на път, за да немеря своят съдник, докато опита не ме направи такъв. Отново поемам на път. Без багаж и дрехи, без тежък товар. Скоро ще се отбия отново, за да осъдиш мойте думи. Скоро ще се отбия отново, за да хвърлиш първа камък по мен за мойте действия. Колко пъти намираше него в мислите си? Казваш, че си слаба, че няма да се справиш...че плачеш от слабост...Знаеш ли?...Губя се в очите ти - толкова красиви и искренни...пълни с надежда! Поредната горчива сълза отронена не от слабост, а от сила...Жестоко е да бъдеш цвете сред стършели, но успяваш! И хубавееш! Казват, че мълниите удрят най-високите планини! Не съм готов да понеса този удар. Удара от безучастната гледка на твоето страдание. В света на злото, неувереността и съмненията наричани съществуване, Ти ме дари с глътка живот, а аз продължавам да ти шепна - Живяла ли си някога наужким? Наужким, като по погрешка...
Търсене
За този блог
Гласове: 51
